ЕЛ ФЕТХУЛ РАББАНИ Абдюл Кадир Гейляни

 

ЕЛ  ФЕТХУЛ РАББАНИ

Абдюл Кадир Гейляни

Дерс   1

За забраната на лъжата

 

На 7 джумадел-уля, петък, 545 година Х, шейх Абдюл Кадир Гейляни каза:

„Бъди разумен и недей да лъжеш. Казваш, че се боиш от Всевишния Аллах, а всъщност се боиш от други. Не се бой ни от джинове, ни от хора, ни от мелекe, не се бой от никакви животни, без значение дали те пускат глас или не. Не се бой от наказанието на този свят, не се бой и от  наказанието на Ахирета, но се бой от Онзи, който наказва с това наказание. Разумният не се бои от каквито и да е укори, когато е по пътя на Всевишния Аллах, защото той е глух да слуша някой друг, освен Него. Всички създания са немощни, болни и бедни за него.

Такива /хора/ и подобните на тях са истински учени – учени, които имат полза от своето знание. Познавачите на верозакона и на ислямските истини са лечители на вярата, които пoправят нейната разбитост.

О, ти с разбита вяра, приближи им се, за да ти излекуват разбитостта. Онзи, който е дал болестта, Той е дал и лека и Той знае по–добре от всеки друг, какво е добро. Не осъждай своя Възвишен Господар за онова, което Той прави защото твоя нефс ти казва да съдиш и кориш някой друг. Кажи му, че има дар за онзи, който е покорен, а тояга за онзи, който е непослушен. Когато Всевишния Аллах желае добро на някой свой раб, Той го отхвърля и ако роба изтърпи, Той го издига, разкрасява, дарява и му задоволява потребностите.

Мой Аллаху, молим Те за близост до Теб, без да ни поставяш на мъки. Бъди благ към нас в своята присъда и отредба. Предпазвай ни от злото на злите и интригите на грешниците. Предпазвай ни както Ти искаш и по начина, по който Ти определиш. Молим Те за прошка и здраве във вярата, на този свят и на Ахирета. Молим Те за помощ в добрите дела и искренност във всичко, което правим!

Амин.

Един човек дошъл при Ебу Йезид ел-Бистами и започнал да се оглежда на дясно и на ляво. Ебу Йезид го попитал: „Какво има?”

Човекът рекъл: „Търся чисто място, където да кланям”

На това Ебу Йезид отговорил: „Изчисти сърцето си и тогава кланяй където искаш”

Само искрено преданите знаят какво е самоизтъкването, защото са били в него и от него са се изчистили. То е пречка на пътя на избраните и те трябва да я забележат и познаят. Самоизтъкването, самолюбието и лицемерието са шейтански копия, които той хвърля в сърцата. Приемете от вероучителите и научете от тях как се върви по пътя, който води към Всевишния Хак, защото това е път, по който те вече са минали. Попитайте ги за недостатъците на нефсовете, страстите и нравите, защото те вече са пробвали техните недостатъци, опознали са техните заблуди и лудости и са прекарали известно време в това. Колко ли от вас сте вече победени /от тези негативности/, а те вече са ги овладели и покорили. Недей да се възгордяваш с това, че шейтанина те е напълнил със самолюбие и недей да подценяваш нефските копия, защото той ще те обори със своите копия, защото шейтана може да ти навреди ЕДИНСТВЕНО чрез НЕФСА. Джинските шейтани не могат да ти навредят без шейтани сред хората, а това са нефса и лошата компания. Търси помощ и поддръжка от Всевишния Аллах над тези неприятели и Той ще ти помогне. И когато Го срещнеш и видиш какво е в Негово притежание и бъдеш щастлив с Него, тогава се върни от Него при своето семейство и света и ги поведи към Него.

Кажи им:„Елате при мен заедно с цялото си семейство”

Когато Юсуф а.с. спечелил уважението на Владетеля и получил власт, той рекъл на своите братя: „И всичката си челяд ми доведете!” /Юсуф, 93/

Нещастник е онзи, когото Всевишния Хак е лишил и когото този и бъдещият свят са го разделили от Неговата близост. В едно от посланията Всевишния Аллах е рекъл: „Сине Адемов, ако Аз те пропусна, всичко си изгубил.”

Как да не те пропусне Всевишния Хак, когато ти си обърнал гръб на Него и на Неговите верни роби. Ти ги притесняваш със своите думи и дела. Обърнат си от тях и със своята външност и вътрешност. Пейгамбера /с/ е казал: „Притесняването на вярващите е петнадесет пъти по-голям грях от разрушаването на Кя’ба и Бейт ма’мур.” /Ревахул,Муслим,Нисаи,Тирмизи/

Послушай, тежко ти, О ти, който притесняваш сиромасите на Всевишния Аллаха, а те са Негови добри вярващи, които Го познават и само на Него се осланят. Тежко ти, скоро ще бъдеш мъртав и изнесен от вкъщи, а богатството ти, с което си се гордял ще бъде разграбено, и ти няма да имаш полза от него и няма да ти се върне.

 

 

 

 

 

 

 

Дерс   2

За обичта в името на Аллаха

 

На 9 джумадел-уля,  545 година Х, Шейха рече в текията следното: „Един човек дошъл при Пейгамбера и му рекъл: Обичам те в името на Всевишния Аллах. Той му отговорил: Вземи изпитанието за риза, вземи сиромашията за риза.” /Мерфуан/

Тъй като ти искаш да се изчистиш с моите свойства, изчисти се с мен, защото условието за обич е преданост. Когато Ебу Бекр ес-Сиддик /р.а./ потвърдил своята искреност и обич към Посланника /с/, той му дал на разположение цялото си богатство, изчистил се с неговите свойства и му се присъединил в сиромашията, за да свикне с трудностите. Той се съгласявал /с Пейгамбера/ и външно и вътрешно, и тайно и явно. А ти лъжецо твърдиш, че обичаш добрите роби, а криеш от тях своите динари и дирхеми, и искаш да си близо до тях и да бъдеш техен приятел. Бъди разумен. Тази обич е лъжлива. Онзи, който обича не крие нищо от своя обичан и го следва във всичко. Сиромашията винаги съпровождала Пейгамбера и не се отделяла от него. Затова той е казал: „Сиромашията отива при онзи, който ме обича по-бързо от колкото водата тече към своето устие.” /Ревахул Ахмед/

Хз. Айша р.а. казва: „През цялото време докато Аллаховия Посланник беше между нас, този свят винаги ни беше огромно и тежко бреме, а когато той се пресели на Ахирет, този свят започна да ни идва в изобитие.” Условието за обич към Посланника е сиромашията, а условието за обич към Всевишния Аллах са изпитанията.

Пренесено ни е, че един избранник е казал: „Изпитанието е тясно свързано с искрената обич, за да не може никой който лъже, лицемерства и се самоизтъква, да твърди, че притежава обич към Всевишния Аллах.” Престани със своите твърдения и лъжи – не поставяй главата си в опасност. Ако си дошъл, тогава бъди искрен; в противен случай не ни следвай. Не се възгордявай пред опитен, умел търговец, защото той няма да приеме лъжлива стока от тебе, но ще те засрами. Не се обръщай към змиите и зверовете, защото те ще те унищожат. Ако си Хавва, тогава се приближи до змията, ако притежаваш сила, приближи се до звяра. Пътя на Всевишния Хак изисква искреност и изисква светлината на Неговото познаване. Слънцето на познаването изгрява в сърцата на искрените роби и не залязва нито през ноща, нито преа деня. Младежо, избягвай лицемерите, които заслужават презрението на Всевишния Аллах. Бъди разумен и не се приближавай до повечето днешни хора, защото те са вълци в костюми. Вземи огледалото на размишлението /размисъла/ и погледни в него и моли Всевишния Аллах да ти даде да видиш и себе си и тях. Аз размишлявах дълбоко за създанията и за Създателя и видях, че злото е от създанията, а доброто от Създателя. Мой Аллаху, пази ни от техните злa и ни опсипи със Своята доброта и на този и на другия свят. 

Аз не ви искам заради себе си, но заради вас самите. Вашите въжета са усукани. Онова, което аз вземам от вас е за вас, а не за мен. Колкото до мен, аз съм независим от онова, което вземам от вас. Аз притежавам само заплатата или осланянето на Аллаха Възвишен. Аз не очаквам онова, което ми се донася, както би го очаквал лицемера, който си въобразява, че е много добър, който се осланя на вас, забравяйки своя Възвишен Господар. Аз съм камъка на изпитанието за жителите на Земята, затова бъдете разумни и не се отнасяйте арогантно към мен, защото аз познавам кои от вас сте добри, а кои лоши, и то по напътствието на Всевишния Аллах, което ме е направило способен за това. Ако искаш спасение, бъди наковалня за моя чук, за да ударя главата на твоя нефс, страсти и нрави, след това на твоя шейтан, твоите неприятели и на твоите лоши другари. Търсете помощ от Възвишения Господар против тези неприятели. Ще се помогне на онзи, който устои против тях, а онзи, който им се остави ще бъде оставен на съмненията. 

Неудобностите са много, а онзи който ги спуска е Един. Болестите са различни, а лечителя е Един. О вие, които имате болни души, оставете душите си на лечителя и не Го корете, за онова което Той прави с вас, защото Той ви е по-добър приятел, отколкото сте вие към себе си. Замълчете пред Него и не Му се противопоставяйте и ще имате всичко добро на този и следващия свят.

Избранниците са в абсолютно мълчание, пълна тишина и пълно благоговение. Когато това състояние им се даде изцяло и се поддържа постоянно, Той им дава да говорят както всички неща ще говорят на Съдния ден. Те могат да говорят само когато им даде възможност да говорят, те не вземат докато не им се даде нито подават ръка, докато не им се подаде. Техните сърца са се привързали със сърцата на мелекeте, за които Аллах казва: „Те не се противопоставят на онова, което им се нареди!” /Ел-Тахрим, 6/.  Присъединяват се към мелекeте и ги надминават в степента /на близост до Аллаха/. Надминават ги в познанието на Възвишения Аллах и знанието за Него. Мелекeте са техни ученици и последователи и се учат от тях, защото сърцата на тези избранници са места, на които неизмерно се налива мъдрост. Сърцата им са защитени от всички болести. Болестите могат да дойдат в техните органи, тела и нефсове, но не и в техните сърца. 

Ако искаш да постигнеш техните степени, потруди се да осъществиш исляма, след това да напуснеш греховете – и явните и тайните, след това изчисти набожността си /такуа/, след това се въздържай от допуснатото и позволеното вземане от света, след това се задоволявай с дадените от Възвишения Аллах благодати, след това стани независим и от тези благодати и се задоволи с Неговата близост. Ако задоволството ти с Неговата близост бъде изправно, Той ще те обсипе с неизмерни благодати и ще ти отвори капиите на своите одаи, вратата на Своята благост, милост и изобилие. Той първо ще ти намали светските благодати, а след това ще ти ги даде изцяло. Онези, които постигат това са редки единици между евлиите и искрено преданите роби, защото Той знае за тяхната богобоязливост и нищо не може да ги отвърне от Него. 

За мнозинството от хората, благодатите на този свят са ограничени, защото Той обича те да се оставят на Него, да влизат в Неговото присъствие и от Него да искат. Ако той им даде този свят, може би света ще им пречи да служат само на Него и може би те биха се задържали на света. Това е най–честия случай, а при избраните е изключение, а изключенията не подлежат на правилото. И сред многото добри неща на този свят, които били предложени на Пейгамбера, той не се заемал с тях, служейки Му. Той не позволил благодатите на този свят да го разсеят посредством съвършенството на неговата набожност и независимост /от света/. Предложени му били ключовете на земните съкровища и той ги отхвърлил казвайки: „Господарю мой, поживи ме скромен, осмърти ме скромен и ме съживи със скромните.” /Ревахул Тирмизи/

Въздържанието е добро намерение, а ако не беше така, никой не би могъл да се въздържи от онова, което му е дадено от този свят. Вярващият е освободен от товара на алчността. Той не е алчен и не бърза да получи своя дял. Той се въздържа със сърцето си, той е обърнал гръб на светските блага и е зает само с онова, което му се нарежда. Той знае, че неговият дял няма да го пропусне. Той е оставил дяловете, които му принадлежат да търчат след него, да му бъдат принизени и да го молят да ги приеме. 

Младежо, нужно ти е вярване, за да бъдеш изведен на пътя на Всевишния Хак, а също така и твърдо убеждение, което да те направи стабилен на този път. В началото, за напредъка по този път ти е нужно портмоне, а на самия край вярване, с изключение на пътя към Мекка. Някои казват, че за пътя към Мекка първо трябва вярване, а после портмоне. Този път за който аз говоря изисква портмоне, а после вярване от началото до края. Пренесено е че Суфиан ес-Севри /р.а./ в началото на своето търсене на знание имал в пояса си кесия с 500 динара, които раздавал и използвал за образование. Потулвайки я, той би казвал: „Ако не беше ти, щяха да ме използват за хавлия.” Когато той постигнал знание и опознал Всевишния Хак, той раздал за един ден всичко, което му било останало на сиромасите и рекъл: „Дори небето да беше от желязо, което не дава дъжд, а земята да беше само камък, ако се притеснявах за препитанието си, бих бил неверник.”

Трябва да се трудиш, да печелиш пари и да се връзваш за непосредни причини, докато вярването ти не укрепне; след това се прехвърли от непосредните причини на Причинителя. Пейгамберите, нека Аллах ги помилва, в началото на своите мисии заработвали, получавали заплата и се връзвали за непосредните причини /себеб/, докато на края се осланяли на Аллаха, съставяйки от начало до край печеленето и осланянето, верозакона /шериат/ и неговата същност /хакикат/. О, нещастнико, не пускай  Ръката на трудът, осланяйки се на онова, което е в ръцете на хората, защото ще започнеш да просиш от тях, тогава ще станеш неблагодарен за благодатите на отреденото и ще предизвикаш гнева на Възвишения Аллах, който ще те отдалечи от Себе си.  Нaпускането от работа и просенето от хората е наказание от Възвишения Аллах.

Когато на Сюлейман царството му било прекъснато, Той /Аллах/ го поставил на различни мъки, между които било и просенето от хора. В дните на владетелството си Сюлейман се издържал добре, а когато Възвишения Аллах му направил живота тежък и го изхвърлил от царуването, пътищата за прехрана му отегнали толкова, че трябвало и да проси от хората. Причината за това е, че една жена в неговия дом се кланяла на кумири четиридесет дни и той останал в трудности ден за ден, цели четиридесет дни. 

Избранниците нямат радост, която да облекчи тяхната тъга, нито веселие в очите, нито утеха в нещастието докато не срещнат своя Господар Възвишен. А тяхната среща с Него е по два начина: със своите сърца и тайни на този свят, което е рядкост, и среща на Ахирета, когато ще Го видят и когато ще им дойде благосъстояние и радост, докато преди това ги съпровождат неприятности.”

След този говор шейха рече следното за нефса: „Младеж, лиши го от страстите и желанията му, и го нахрани с чиста храна, която да не бъде харам. Чисто е онова, което е халал, а нечисто е което е харам. Храни го с халал, докато не престане да бъде арогантен и да си въобразява, че е нещо велико и да има грозно държание.

Аллаху мой, запознай ни със Себе си, за да Те опознаем истински. АМИН.”

Oт peчтa нa Алия Изетбегович пpeд Opгaнизaциятa за ислямско сътрудничество (1997)

Запада нe e нитo кopyмпиpaн нитo изродeн. "Гнилия Запад" -
тази самозаблуда комунистическата система плати скъпо. Запада не е гнил. Той е
силен, образован и организиран.  Училищатa тaм са
по-добри от нашите, и градовете тaм са
по-чисти, отколкото при нас. 
Нивoто на човешките права на Запад е пo-висoкo, и
социалните грижи за бедните и по-малко споcoбните ca по-добре
организирани. Западняците са отговорни и точни хора. Това e моят oпит с
тях. Знам също така и тъмната страна на техния напредък, и не я губя от
поглед. 
Ислямът е най-доброто - това е вярно, но ние не сме най-добрите. Това са две различни неща, които често бъркамe.
Вместо да мразим Запада, да се съревновавамe с него. Нимa Корана не ни поръча точнo товa: 
"Cъревновавайтe ce в добро ..." 
Чрез вяра и наука, и сега ние можем да създадем силата oт коятo имаме нужда. 
 Вярно е, че това е един дълъг и труден път, че е eднo трудно
изкaчванe пo планината, нагopнищeтo за коeтo гoвopи Корана, но друг път няма.


Затова дa ocнoвaвaмe навсякъде фoндoве за образование. 


Нека нитo eдно от нашите деца нe остане без училищe. 


Богатите мюсюлманските страни трябва в тази важна работа да помагат на бедните. 


Да направим товa oщe днес, или oщe днес дa свикамe специална конференция за тaзи цeл.



Някои хора смятат, че предимство може да бъде постигнато чрез терор. 




Това e еднa заблуда коятo опасно сe paзпpocтpaнявa. 




Тероризмът е израз на нашето ceгашнo бeзcилиe и възможна причина за
нашето бъдещo бeзcилиe. 




Той е не само неморалeн, но и непродуктивeн. Неморалeн, защото убива
невинни хора, a непродуктивeн, защото никога и никъде нищo не е решил. 




Тероризмът е отхвърлен от всички сериозни политически движения в историята. 




Мисля, че Коранът изрично гo забранява c известнoтo изречение:
"Който убие невинен човек, като че ли e убил целия свят ..." 




Има, за съжаление, хора, които забравят. 

Преданост, oт “Исляма между Изтока и Запада“ на Алия Изетбегович

Природата има детерминизъм, човекът има съдба. Да се приеме тази съдба е най висшата и последната поръка на исляма. Дали и как съществува онова което наричаме съдба? Да погледнем собствения си живот и какво е останало от нашите планове или нашите най-скъпи мечти от младостта. Нима не сме дошли на света без нашата воля и намерили себе си и цялата си нрав, с по-голяма или по-малка степен на интелигентност, с нашата ваншност която може да баде симпатична или отблъсквашта, с нашия ръст който може да баде дребен или атлетичен; в дома на крал или просяк, в бурно или мирно време, под властта на тирани или на благороден княз, и въобще в политически географски и обществени условия за които никой не се е консултирал с нас? Колко ограничено е това което е наша воля, а колко огромно и необхватно е онова което е наша съдба!

Човек е “хвърлен в света“ и е зависим от множество фактори над които няма никаква власт. И онези най-отдалечените влияят на неговия живот както и най-близките. По време на съюзническата офанзива в Европа през 1944 година е имало цялостно смуштение в радио вразките, което е могло да бъде злощастно за операциите които били в течение. Полсе се установило че смущението е било последица от огромна експлозия  в съзвездието Андромеда, което е няколко милиона светлинни години далеч от нас. Един вид катастрофални земетресения на нашата планета са последица от промени на повърхността на Слънцето. С увеличаване на нашето знание за света расте и нашето съзнание че никога няма да бъдем господари на нашата съдба. Дори и с предпоставката за най-високия възможен напредък на науката, размерът на преодолените условия, в сpавнeниe c размерът нa непреодолeните и непреодолимите ще бъде незнатен.

Човекът и света не са съразмерни. Единицата на хода на нещата не са човека и неговия живот. И това е причината за човешката вечна несигорност която психологогично се отразява като песимизъм, бунт, отчаяние, апатия или преданост на съдбата и волята Божия.

Исляма урежда света посредством образование и закони, но това е по-тясната цел; по широката е предаността.

Индивидуалнта справедливост никога не може напълно да се изпълни в рамките на човешкия живот. Можем да следваме всички ислямски правила, които в краен резултат трябва да ни осигурят щастие “и в двата свята“; при това, можем да следваме и всички други норми, медицински, обществени и морални, но все пак, поради страхотни преплитания на съдбите, резултати от съзнателни желания и неконтролируема случайност, да страдаме душевно и телесно.

Какво може да утеши майката която е изгубила единственият си син? Каква утеха може да намери човека който в някакъв непредвидим инцидент е останал инвалид? Трябва да се научим да съзнаваме човешкото състояние. Ние винаги сме в ситуации.... Мога да се трудя да променя ситуацията, но има ситуации които в своята същонст са непроменими, дори когато техния изглед добие друг вид и когато тяхната победоносна мощ се прикрива с пердета: неминуемо ще умра, задалжително ще страдам, длъжен съм да се боря, жертва съм на случайността и неизбежно се заплитам във вина. Тези основни ситуации на нашето съществуване наричаме “гранични ситуации“ (Карл Джаспърс, “Увод във философията“).

“Човек трябва да поправи всичко което може да поправи в реалния свят: и след това отново деца ще умират несправедливо, дори и в съвършено общество. С най-големите си усилия, човек може само да си зададе задачата аритметически да намали страданието в света. Но несправедливостта и страданието ще останат, колкото и да са ограничени, те няма да престанат да бадат изкушение“ (Алберт Каму, “L’Homme revolte“).

Преданст или бунт – това са двата противоположни отговора на една и съща дилема.

В предаността намираме по нещто от всяка човешка мъдрост освен една: плиткия оптимизъм. Тя е история на човешката съдба, и поради това неизбежно излъчва песимизъм защото “всяка съдба е трагична и драматична, ако я погледнем цялостно“ (Гасет).

Предаността и признаването на съдбата е трогателен отговор на голямата човешка тема на страданието което не може да се избегне. Тя е съзнаване на живота такъв какъвто е и съзнателно решение и решителност че всичко трябва да се издържи и претърпи. По тази точка исляма значително се различава от плиткия оптимизъм на европейската философия и неиния наивен разказ за “най-добрия от всички възможни светове“. Предаността е мека светлина от другата страна на песимизма.

Но, дошла като резултат от чувството на безсилие и несигурност, предаността сама става една нова сила и една нова сигурност. Вярата в Бога и Неговата промисъл ни дава такова чувство на сигурност което не може да се замени или компенсира с нищо друго. Всички геройски раси са вярвали в съдбата, твърди Емерсон, защото предаността не значи пасивност, както много напълно заблудени хора мислят. Тук не става дума да се “оставиме напълно на съдбата“, защото нашето отношение към съдбата има само морално значение. Предаността е човешкoтo вътрешно становище към цялостността на света и към резултатите на своето собствено действие. Преданост на Божията воля значи независимост от човешката воля. Покоряването на Бога изключва покоряването на човека. Това е ново отношение между човека и Бога, и поради това и ново отношение между човека и човека.

Затова да приемеш съдбата означава да почувстваш най-високата степен на свободата си.  Но това е свобода която се постига с извършването на своята съдба, със съгласието с тази съдба. Онова което прави нашето ангажиране и нашата борба човешки и разумни, онова което им дава печата на умеренотта и смиреността, то е уверението че крайния изход на всичко не е в нашите ръце. Наше е да настояваме и да действаме; резултата е в Божийтe ръце.

Затова, да разберем истински своя живот на тази земя значи да започнем да влагаме усилия които са лишени от амбицията всичко да се обхване и подчини, но съдружени с  готовността да се приеме мястото и времето което се нарича нашата съдба и което е волята Божия. Преданост – това е единствения достоен човешки изход от неразрешимостта и безсмислието на живота, изход без бунт, отчаяние, нихилизъм, самоубийство.

Това е геройско чувство не на героя, а на обикновенния човек в неизбежните неволи на живота или трагичното чувство на мъченика който е извършил своята длъжност, и който приема своята съдба.

Исляма не е получил името си от своите закони, наредби и забрани, нито от усилията на тялото и душата които той изисква, а от нещо което обхваща и надвишава всичко това, от един момент на съзнание, от силата на душата да ce мери с времето, от готовността да се понесе всичко което въобще може да предложи едно съществуване: от истината на предаността.

Преданост, твоето име е ислям!